За плоските опити антифашизмът да бъде принизен до античовешките идеи на фашизма и изгодите на политици, партии и държавни институции от това
Не е нужно да споделяте изцяло политическите ни възгледи, за да разбирате и споделяте мнението ни за неонацизма.
През годините, в които сме организирали протеста “Без нацисти по улиците ни!” нерядко сме се опитвали да обединим хора, които имат малко общо помежду си и да изградим заедно фронт срещу Луковмарш. Хората на нашите шествия не са еднородни, не носят униформи и не маршируват под наша команда.
За разлика от някои от съмишлениците ни в каузата против Луковмарш, ние от Антифа България не разчитаме, че институциите защитават или в някакъв момент ще защитят маргинализираните хора, а и нас, от фашистката заплаха. Затова се самоорганизираме и се борим срещу нея като вярваме в самозащитата и солидарността. Знаем, че държавата няма да ни защити, но вярваме че сами чрез връзките си с други репресирани от фашистките идеи (били те етнически малцинства, ЛГБТИ+ или други жертви на предразсъдъците в обществото) можем да се противопоставим на неонацистите.
В публичното пространство се появиха атакуващите протеста ни позиции на СДС, както и други публикации, които изкарват шествието ни едва ли не възхвала и апологетика на комунистическия режим. Съжаляваме да разочароваме родолюбивото дясно, но от Антифа България сме противници на авторитаризма и личностните култове. Ние организираме протест срещу Луковмарш, а не “Виолета Якова марш”.
За да сме точни, в декларацията си партия СДС твърди, че “Както нееднократно сме заявявали, СДС се противопоставя на всички човеконенавистни режими, независимо дали са комунистически или нацистки.” Интересно, къде беше противопоставянето на СДС срещу нацизма през всички тези години? Може би на гласуването в Общинския съвет през 2018 г., когато представители на СДС и ГЕРБ защитиха Луковмарш? Толкова за СДС, които преповтарят клишета и се опитват да почиват на кух и безкритичен антикомунизъм, който както виждаме ги поставя нерядко в неудобна позиция.
Сред другите критици на опозицията ни срещу фашизма е Димитър Атанасов, автор на статия в “Свободна Европа”. Атанасов едва ли не обявява хора като нас за огледален образ на крайнодясното. По-скоро либералната позиция на Атанасов срещу “крайнолявото” е умерена и центристка, като за автора решението на проблема с неонацизма (а и с “радикално лявото”) е образованието. Въпреки че сме съгласни с тезата за крещящи пропуски в българското образование, не смятаме опонентите си за изцяло “глупави лумпени”, както много често биват подценявани фашистите у нас. Да, немалка част от обществото действително е податливо на пропаганда, но пропагандната машина е задвижвана интелигентно, целенасочено и финансово обезпечено. Нека припомним, че ВМРО подкрепя Луковмарш, а БНС имат легален бизнес с оръжия. До това два плаката на Виолета Якова издигнати на наш протест са борба с вятърни мелници.
Противно на Димитър Атанасов не всички смятаме, че фашистките идеи могат да бъдат победени чрез дебат, нито че те сами по себе си заслужават изобщо да бъдат дискутирани. Срещу идеи като расово превъзходство, етническа чистота, краен национализъм, антисемитизъм, хомофобия и др. отдавна има достатъчно добри и научни аргументи, които не пречат на проповядването в подкрепа на користни (най-вече политически) цели. Историята показва ясно какво се случва, когато на такива идеологии бъде дадена трибуна. Резултатът е смразяващ и далеч не е демократичен, както на либерално настроените хора им се иска.
Смятаме, че приравняването на фашизма с антифашизма е част от една системна стратегия, целяща пасивността на широката общественост срещу крайнодясното.Да не се бориш с идеологии, които почиват на идеята за диктатура, е да им постилаш пътя към целта. Фашистите таргетират и желаят геноцида на роми, евреи, ЛГБТИ+ хора, мигранти, либерали, анархисти и др. Срещу кого се борят антифашистите? Единствено срещу фашизма и нацизма и то най-вече като идеи. Докато те крещят “Генерал Христо Луков”, ние приканваме “Солидарността между хората е нашето оръжие срещу омразата”. Как по-точно слагате знак за равенство между нас и тях, г-н Атанасов?
Разбираме, че издигнатите портрети на Виолета Якова от участници на нашия протест повдигат наболели теми, за които няма постигнат консенсус в българското общество. През годините сме имали за цел различните хора с различни позиции по политическия спектър да се чувстват удобно да дойдат на протеста ни без да се дразнят едни други, но да угодим на всички невинаги е възможно. Въпреки това приемаме хвърлената ръкавица и ще отговорим с мнението си, защото да замълчим значи да оставим място за спекулации.
Историографията в България все още не е стигнала до единно мнение дали е съществувал фашизъм в страната. Искаме да попитаме: ако според някои мнения фашизъм в България не е имало, то защо лявата, комунистическа и народническа съпротива срещу “авторитаризма” преди 1944 г. се етикира като антифашистка? Ако е нямало фашизъм е нямало антифашисти преди нас. В такъв случай можем да се обявим за такива без никакви обвинения и исторически багаж. Сами виждате илюстрирано безумието на логиката на този “дебат”.
Понеже считаме себе си за отговорни и открити хора, които нямат страх от дискусии, ще адресираме проблема директно – името на нашата група е “Антифашистко действие” в страна, в която антифашизмът е свързван с БКП. Целенасочена политика на това управление в България, а и в Източния блок, е да приравни понятия като антифашизъм с етатистки комунизъм, да убеди населението, че СССР и диктатори като Сталин са единствената алтернатива на Хитлер. Ние далеч не мислим така, а и кратка справка за историята на антифашизма показва, че негови привърженици не са само сталинисти и марксисти-ленинисти, камо ли пък днешните последователи на Путин и русофилите (?!?).
Също така, не смятаме, че антифашистката съпротива в България, а и на други места в Европа следва да бъде нелегитимна, защото е била “нелегална”. Нелегална според кого и какво? В български контекст – според антисемитския Закон за защита на нацията? Според закона за защита на държавата?Не сме гонили хората с портретите на Якова, защото въпреки че не споделяме комунистически възгледи, не смятаме, че тя има нещо общо и е виновна за комунистическия режим след смъртта си. Тя се е борила срещу нацистите активно – да, чрез политически убийства на антисемити и чрез саботаж и палеж на фабрика, която произвежда униформи за нацистите. Да заклеймиш автоматично това като неприемлив акт на насилие е неразбиране на контекста на времето и репресиите, на които голяма част от населението е подложено заради Закона за защита на държавата и Закона за защита на нацията (срещу който се пишат отворени писма от редица български общественици, сред които Елин Пелин и Елисавета Багряна, без никакъв ефект). Виолета Якова е еврейка и жена, която при залавянето си не е съдена от “демократичното” българско правителство на Богдан Филов, а е пребита, измъчвана и изнасилена до смърт. В момента снимка от момент преди смъртта й циркулира из крайнодесни страници като заплаха за това какво ще се случи с “хора като нас”.
Ако решим да заклеймим всеки акт на активна съпротива, то е редно да споменем, че борците за национално освобождение на България далеч не са използвали дебати, подписки и “легални” методи за постигане на целите си, но сякаш в името на българската нация всякакви действия са оправдани (по тази логика – та Ботев е отвлякъл цял кораб, що за терорист?!). Робството в САЩ и геноцидът над евреи, роми и хомосексуални са били абсолютно легални, но това не ги прави достойни и морално правилни в нашите очи. Дори при абсолютно законен според държавата Луковмарш, ние никога нямаше да спрем опозицията си. За нас е най-важно какво е етично правилно и какво изгражда здрави обществени връзки между хората, които живеят на обща територия (село, град, държава, а и целият свят). Затова отхвърляме идеите за национално, етническо или расово превъзходство и омраза, а срещу гоненията и репресиите на такава основа не бихме отговорили с апатия и безучастност, защото за това си има термин – колаборационизъм.
Последно – ще попитате, щом не сте комунисти и бягате от лявото, какви сте вие? Голяма част от нашата група споделя антиавторитарни и анархистки възгледи. Смятаме, че това далеч не ни петни, а напротив – прави спекулациите за нас безпочвени и обект на насмешка. Ние нямаме финансиране и не сме част от НПО или партийна структура. Тези, които се опитват да ни обвинят в лобизъм или някакъв “соросоизъм” ще останат разочаровани, защото ние държим на това да сме хора със собствени позиции и идеи, а не послушни марионетки. Считаме, че това ни прави по-силни, а идеите и позициите ни – по-чисти.
*Фраза, използвана в „Разказът на прислужницата“, означаваща „Не позволявай на копелетата да те смачкат/смелят“