Това не е краят

Кога се сетиха да ги нарекат неонацисти?

Изненадващо, Луковмарш 2020 не се състоя. В последния момент Върховният административен съд потвърди заповедта за забрана на марша, издадена от кмета на СО. Разрешено беше само събиране пред къщата на Христо Луков в късните часове на вечерта. Властите действително забраниха на неонацистите от БНС и техните чуждестранни съмишленици да маршируват по софийските улици, но въпреки това на 22 февруари 2020 в центъра на София имаше солидно нацистко присъствие.

Близо 10 години различни групи от хора и организации се опитваме да привлечем вниманието на обществеността, медиите и институциите върху факта, че под прикритието на честване на “национален герой” се случва масово събиране на български и европейски неонацистки и фашистки индивиди, групировки, полулегални и нелегални организации. Луковмарш не е просто шествие за възпоменание на Христо Луков – министър на войната, близък до Третия райх и ръководител на пронацистката организация СБНЛ. Луковмарш е възможност за неонацисти от цяла Европа да се съберат необезпокоявани в столицата, за да обсъждат настоящи и бъдещи планове и да обменят (колкото и парадоксално да звучи) международен опит. Луковмарш е препратка към античовешките идеи от недалечното минало, свързани с краен консерватизъм, репресии, насилие, убийства и толерирането му толкова години успя да внуши на неонацистите, че са недосегаеми и че са добре дошли в България, където няма да бъдат съдени за реч на омраза, заплахи, актове на насилие и терор.

10 години се сблъскваме с неханието, неглижирането, отказа от реакция, лицемерието на институциите. От разубеждаване до заплахи, включително гласна подкрепа за Луковмарш от страна на общината, политици, полицаи, журналисти – всичко, за да се откажем да протестираме срещу събирането и маршируването на неонацисти на Луковмарш.

Какво се промени през 2020 г.? Трябваше ли в поредния терористичен акт, извършен от крайнодесен екстремист в Германия да загине българин, за да се сетят властите, че неонацизмът в действителност убива?

В момента българските институции се поздравяват сякаш те са тези, които са полагали дълги и неуморни усилия в борбата срещу неонацизма в България. Искаме да ги попитаме – кога се сетихте да ги наречете неонацисти? Къде бяхте 17 години (Луковмарш се провежда от 2003 г. насам), докато български и чуждестранни неонацисти безпроблемно маршируваха в София? Защо през  2018 г., когато България председателстваше Съвета на ЕС (очевидно важно събитие за българските институции) институционалният натиск срещу провеждането на демонстрацията “Без нацисти по улиците ни!” беше огромен, а участниците в Луковмарш проведоха шествието си под носа на високопоставените гости от ЕС? Защо през 2019 г. полицията не се опита да санкционира неонацистите от Луковмарш за човеконенавистните им лозунги и призиви и носенето на зимни маски, които покриват цялото лице, но за сметка на това се опита да прави проблеми на участниците в “Без нацисти по улиците ни” за антифашистки банери със счупена свастика, твърдейки, че това приканва към насилие (!) и причакваше хора след протеста, за да им пише актове за прикриване на лицето, заради това, че са сложили пред устата си шал, за да не бъдат снимани от неонацистките провокатори, които разпространяват в мрежите си снимки на хората, призовавайки за саморазправа?

(Снимки от Луковмарш 2020)

След 10 години декларации, отворени писма, сигнали на различни организации изведнъж властите се сещат, че Луковмарш е неонацистко шествие…10 години тонове информация за индивидите и групировките, които организират и участват в Луковмарш циркулира в медийното и общественото пространство, а чак сега институциите решават да ги заклеймят като такива, каквито са – а именно ксенофобски, неонацистки, част от тях дори терористични.

Смятаме, че забраната за провеждането на Луковмарш е абсолютно наложителна, но подозираме че тя не е плод на осъзнаване и разпознаване на проблема с възраждащия се неонацизъм в България и по света. Трудно ни е да повярваме, че властите наистина имат намерение да се преборят с идеологиите на омразата, чиито идеи са пуснали корени навсякъде около нас – по улиците, в училищата, в медиите, в парламента. Колкото и да се радваме на факта, че тази година Луковмарш не се проведе, не можем да се отървем от чувството, че зад тази стъпка (забраната за шествието) прозират неясни все още политически схеми. Много ни се иска да грешим, но едва ли.

Луковмарш може да не се проведе през 2020 г., но това не значи, че неонацистите са се отказали от идеите и целите си, или че магически са изчезнали. Ние знаем, че това не е краят. Знаем, че БНС всячески ще се опитват да си върнат “правото” за провеждане на Луковмарш; събирането на български и чуждестранни европейски (и не само!) нацисти в България няма да спре; плановете за манипулиране на обществото и прикриването на неонацистки идеи зад псевдопатриотични речи и събития няма да секне, ако няма отпор.

Вече бяхме свидетели на опитите на БНС да прокара друго “патриотично” събитие под името “Дни на българската младеж”, както и на честването на 100-годишнината от Ньойския договор в Пловдив, за които си партнираха с открито неонацистки организации – “Кръв и чест”, “Национална съпротива”, “Бял фронт”, “Бранител” и др. Въпреки че институциите се заканват да се противопоставят на прояви, наподобяващи Луковмарш, ние си позволяваме да останем скептични – твърде дълго сме били свидетели на обратното. 

Знаем, че след толкова години необезпокояван и дори толериран растеж в обществото, крайнодесните идеи са се превърнали в норма за България и няма да изчезнат за един ден. Идеологията на омразата не спира с Луковмарш и не се изчерпва с БНС. Затова е важно да се научим да разпознаваме неонацизма във всичките му форми, да го разобличаваме, заедно с всички митове и хубави приказки, с които се опитват да го украсяват, да не сме безразлични, а да сме активни в борбата срещу омразата, дискриминацията, насилието, които неонацизма поражда. Благодарим на всички, които застават рамо до рамо с нас срещу страха и репресиите! Нацизмът няма да мине!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *